Невидимите мостове на живота

Книгата „Невидимият мост“ на Джули Оринджър е разтърсваща история на едно поколение израснало между две войни, в която трима братя поемат по своя път от малкото унгарско градче Коняр до Париж и Модена. Третият бяга от училище за да стане артист. От Будапеща до трудовите лагери в Карпатите и Украйна и накрая до концентрационните лагери. Младият Андраш заминава пълен с надежди да учи архитектура в Париж, носейки едно тайно писмо до Клара М., без да подозира, че съдбата ще го свърже с избягалата от Будапеща бивша балерина. И докато е опиянен от любовта младият студент навлиза в кръговрата на живота в спокойната и космополитна френска столица, дала подслон и на други унгарски евреи.

Безоблачните времена обаче свършват твърде скоро заради наближаващата война, която сякаш идва за да разруши всички мостове между приятели и роднини и човешкото в хората. За да отстъпи място на недоверието, антисемитизма, омразата към другия. Докато дъщерята на Клара се спасява в Америка, семействата на Андраш и Клара се сблъскват с ужасите и реалностите на войната. Братята са изпратени в трудови войски.

Читателят се сблъсква с дивия антагонизъм на новата власт в Унгария сляпо следваща политиката на Хитлер. Това затваря вратите пред младите и образовани унгарски евреи подложени на унижения и изпращани в лагерите на смъртта. Андраш също попада там след като е загубил най-добрия си приятел в земята на Украйна, но доживява свободата. За да започне да съгражда наново, невидимите мостове на живота.

Усещането за трагизма на едно изгубено поколение лъха от всяка една страница на тази великолепна книга, а на читателя му идва на моменти да изкрещи: „Никога повече война, никога повече ужаси!.“ На преживелите ги не им остава нищо друго освен да живеят с кошмарите на миналото си, минало което ако някой е преживял, едва ли може да забрави.

За авторката

Джули Оринджър е автор на отличения с награди сборник разкази „Как се диша под вода“, включен в списъка на „Ню Йорк Таймс“ за бележити книги на годината. Носителка е на наградата за дебют на „Парис Ривю“ и стипендии от Националната фондация за изкуствата, университета „Станфорд“ и центъра „Дороти и Люис Б. Кълман“ за учени и писатели към Нюйоркската обществена библиотека. Живее в Бруклин, Ню Йорк, със съпруга си, писателя Раян Харти.

Ако харесвате текстовете които публикувам, може да дарите известна сума  по Ваше желание по-долу или да напишете в коментар, кои са вашите предпочитани книги. Очаквайте скоро и специални авторски публикации в категорията премиум, достъпът до които ще е срещу скромните 4 лева или 2 евро.

Мартин Иванов