Летищните кодове… пъзел от география, авиационна история, маркетинг и…част 2

Вчера започнахме тази необичайна история с някои разяснения, как различни летища по света получават своите съкращения. Днес я продължаваме в една не по-малко интересна насока- съдбата на летищата около норвежката столица Осло и в добавка малко светлина около това какви биха били обозначенията на летищата използвани за военни нужди или за селскостопанската авиация.

За съдбата на летищата около Осло

Оказва се, че летище Сандефиорд, не е било основно летище на норвежката столица както си мислех. Преди откриването на настоящото международно летище- Осло Гардемоен през 1998 г. , като официално е било използвано летище Форнебу (FBU) е . То се намирало много по-близо до центъра на града, но с времето се оказало твърде малко за нарастващия въздушен трафик.Сандефиорд Торп (TRF), макар и да не е било официалното летище на столицата, е обслужвало някои международни полети и нискотарифни авиокомпании, особено след 1990-те. То се намира на около 120 км южно от Осло и често се рекламира като „Осло Торп“, въпреки че е доста далеч от града.

След като летище Форнебу (FBU) затваря врати през октомври 1998 г., мястото му не остава празно — напротив, започва едно от най-амбициозните градоустройствени преобразувания в Норвегия.

Какво се случва с Форнебу след затварянето му

1. Пълна трансформация: Районът на бившето летище, разположен само на около 8 км от центъра на Осло, е превърнат в модерен многофункционален градски квартал. Проектът включва жилищни сгради, офиси, училища, магазини, паркове и културни пространства.

2. Фокус върху устойчивостта: Новият квартал е проектиран с акцент върху екологични технологии, енергийна ефективност и устойчив транспорт. Има велоалеи, електрически автобуси и зелени покриви.

3. Технологичен хъб: Форнебу днес е дом на множество технологични компании, включително централи на Telenor и други норвежки и международни фирми. Районът се е превърнал в нещо като „норвежка Силициева долина“.

4. Културно наследство: Част от старата инфраструктура е запазена и интегрирана в новата среда. Например, в основната сграда на терминала са съхранени стенописи от художника Кай Фиел, които са културно наследство.

5. Обществено пространство: Днес Форнебу е популярен за разходки, плажове и спорт. Там, където някога са кацали самолети, сега хората играят волейбол и се наслаждават на сладолед под слънцето.

И тъй като географията на летищата е оказва се необятна материя, логично може да се запитате какво се случва с кодовете на летища, които вече са „пенсионирани“ за граждански полети. У нас уви има доста примери за такива летища като например тези във Видин, Горна Оряховица и Русе.

Кодове на летища като това в Горна Оряховица GOZ овено не се преразпределят веднага, дори ако летището не обслужва редовни полети. Те могат да останат „запазени“ за дълго време, особено ако летището има потенциал да се възстанови.

Летищата в Русе, Видин и Стара Загора също имат ICAO кодове, но не всички имат активни IATA кодове, тъй като не обслужват граждански полети. Кодовете на летищата които вече са „пенсионирани“ не се премахват, освен ако летищата не са заличени от авиационните регистри.

Съвсем различен е въпросът какви и дали имат кодове летища, които са използвани за целите на военните или за нуждите на селскостопанската авиация. За летищата използвани за военни цели се използват кодове, които са четирибуквени (ICAO) и са различни от кодовете на летища, използвани за нуждите на гражданската авиация. За България военните летища започват с префикса LB. Ако дадено гражданско летище бъде използвано временно за военни цели, то запазва своя IATA код, но може да бъде изключено временно от системата за резервации.

Селскостопански летища и малки площадки за пръскане на култури обикновено нямат IATA кодове, но могат да имат ICAO или дори само вътрешни обозначения.

За успокоение на всички пътуващи летище София запазва кода си SOF, въпреки че вече се казва летище „Васил Левски“.

И ако не сте се объркали след толкова много география, история, маркетинг и любопитни факти около летищата, хващайте някой полет за нанякъде, защото както е казал поетът „Човек се чувства най-добре, когато е на път“. 🙂

Ако харесвате текстовете които публикувам, може да дарите известна сума по ваше желание по-долу или да напишете в коментар, кое е най-интересното летище на което сте попадали. Очаквайте скоро и специални авторски публикации в категорията премиум, достъпът до които ще е срещу скромните 4 лева или 2 евро на публикация.

Мартин Иванов

(по материали от Интернет)