От историята с кодовете до закритите военни летища

И ако историята с кодовете на различни летищата по света ви е вдъхновила или малко объркала, то още по-интересна се оказват историите около кодовете зад десетките хиляди авиокомпании опериращи на пазара. Зад двубуквените обозначения се крият авиокомпании с легендарна история като „Бритиш Еъруеуз“, „Луфтханза“ или „Аерофлот“.

Но нека продължим по реда си. Има два вида кодове за авиокомпании с две букви и понякога и цифри, които се използват за резервации и трибукваени кодове на ICAO използвани в авиосистемите.

IATA кодовете се присвояват от Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA). Те трябва да са уникални, но не винаги са логични – често се избират според наличност, исторически причини или сливане на компании.

ICAO кодовете се определят от Международната организация за гражданска авиация (ICAO) и са по-строго регулирани. Те често са по-свързани с името на авиокомпанията.

Кой е кодът на „България Еър“

 

Кодът на българския национален превозвач „България Еър“ е FB и според някои идва от „флота България“. Любопитното е, че друг код свързан с българската гражданска авиация LZ е „пенсиониран“ след фалита на стария превозвач, нещо което е честа практика, от уважение към историята и миналото на дадена авиокомпания. Подобен е случаят и след фалита на „Панам“, чийто код PA остава в историята.

Процедурата за получаване на кодове е еднаква за всички авиокомпании, без значение дали те са национални, локални превозвачи или нискотаригни компании. Единственото ограничение по отношение на кодовете е, че те трябва да са уникални и да не създават обърквания

Твърде често няма никакво съвпадение между имената на авиокомпаниите и използваните от тях кодове и причината е много проста, уникалните комбинации от две букви вече са били заети. Такива примери са:

QF – Qantas Airways (Австралия): идва от „Queensland and Northern Territory Aerial Services“

JL – Japan Airlines: исторически код, останал от по-ранни съкращения.
LH – Lufthansa (Германия): от „Luft Hansa“, старото изписване на името

SU – Aeroflot (Русия): от „Soviet Union“, тъй като кодът е запазен от съветско време

NZ – Air New Zealand: логично, но неочаквано, защото NZ е и кодът на страната

BA – British Airways: тук съвпадението е ясно, но е интересно, че други британски авиокомпании не получиха подобни кодове

FR – Ryanair: няма връзка с името, но е избран поради наличност.

Голяма част от тези кодове често са резултат от исторически обстоятелства, сливане на компании или просто липса на свободни съкращения. Повечето от тях са присвоени още в зората на гражданската авиация и са останали непроменени оттогава.

Както и при кодовете на летищата, и при кодовете на авиокомпаниите има някои забавни и интересни абриавиатури..

WTF – Western Air (Бахамите): да, наистина съществува! Макар и съвпадението с популярна абревиатура да е случайно, то определено привлича внимание

BUM – Butler County Regional Airport (САЩ): неволно комично, особено за англоговорящите

LOL – Derby Field Airport (Невада, САЩ): „Laugh Out Loud“ като летищен код?
GAG – Gage Airport (Оклахома, САЩ): още един код, който звучи като реакция, а не като летище

FUK – Fukuoka Airport (Япония): напълно легитимен код, но често предизвиква усмивки извън Япония

Тези кодове са напълно официални и се използват в авиационните системи, независимо от това как звучат за обикновения човек. Причината за странностите често е проста – комбинациите от букви са ограничени и понякога просто няма как да се избегне неволен хумор.

Зад кодовете често се крият различни истории. Освен това те са свързани с разпознаваемостта и автентичността на авиокомпаниите. Много от кодовете зад различните авиокомпании са наследство от миналото, какъвто е случаят със SIU на „Аерофлот“, въпреки че Съветския съюз отдавна вече не съществува.

Маркетинг и бранд

 

Кодът често се използва в маркетингови материали, на самолетите, в резервационни системи. Ако кодът е лесен за запомняне или съвпада с името на компанията (като BA за British Airways), това улеснява клиентите и засилва бранда.

Кодовете на авиокомпаниите имат и своите регулаторни и оперативни аспекти, тъй като са част от официалните документи, полетни планове, билети и комуникации. Случаите на промяна на кодове на авиокомпаниите са редки, защото е доста скъпа и сложна операция. Тя не се препоръчва дори след ребрандиране или сливане на авиокомпании.

Някои кодове се превръщат в символи на национална гордост или авиационно наследство – например QF за Qantas, което идва от „Queensland and Northern Territory Aerial Services“⁽²⁾.

Разбира се има случаи на промяна на кодовете на авиокомпании, но те твърде често водят до обърквания или предизвикват обществени реакции. Такива са например следните случаи.

Alitalia → ITA Airways

Когато италианската национална авиокомпания Alitalia прекрати дейност през 2021 г., новата ITA Airways трябваше да получи нов IATA код. Вместо да наследи стария AZ, тя първоначално получи IT, което доведе до объркване сред пътници и агенции. Впоследствие ITA успя да придобие AZ, за да запази приемствеността и разпознаваемостта.

Northwest Airlines и Delta

След сливането на Northwest Airlines с Delta през 2008 г., кодът NW беше премахнат. Това доведе до нужда от пренастройка на резервационни системи, преномериране на полети и дори объркване сред пътници, свикнали с NW като символ на компанията.

Malev Hungarian Airlines (MA)

След фалита на Malev през 2012 г., кодът MA остана неизползван. Когато нова унгарска авиокомпания се опита да го възстанови, IATA отказа, тъй като кодът беше свързан с несъществуваща, но все още регистрирана компания. Това забави старта на новия превозвач.

Както споменахме по-рано, някои ICAO кодове като WTF, LOL или FUK предизвикват реакции в социалните мрежи и дори в медиите. Макар да не са променяни, има случаи, в които авиокомпании са обмисляли смяна на кодове поради нежелани асоциации.

Промени след ребрандиране

 

. Например, когато AirTran Airways (код FL) беше придобита от Southwest Airlines, някои системи все още показваха FL дълго след сливането, което създаде проблеми при резервации и багаж.

Кодове за политическа и културна употреба

Освен SU ма „Аерофлот“ политически асоциации създават още кодове като YU за голсавия, премахнат след разпадането на страната а в някои случаи като Израел и Палестина кодове свързани с имената на страните не се присвояват от авиокомпании заради политическа чувствителност.

За сега няма вероятност да се премине от двубуквени към трибуквени кодове на авиокомпаниите тъй като има 1296 уникални комбинации от две букви и цифри, от които между 700 и 800 са в официална употреба. Преминаването към система с трибуквени кодове би означавало промяна на глобалната резервационна система на билети и база от данни.

Кодът CA (China Airlines) е присвоен на Air China, докато Taiwan’s China Airlines използва CI. Това разпределение на кодове отразява политическото напрежение между Китай и Тайван, и често се интерпретира като културна и дипломатическа позиция. Любопитното е, че Северна Корея няма авиокомпания, която да е регистрирана с IATA код.

От възможните буквени комбинации на кодове на авиокомпании са изключени такива като KK асоцирано с расистката организация Куклус Клан и SS заради асоциацията с едноименната нацистка военизирана организация.

Въпреки това, с нарастването на броя на авиокомпаниите, темата периодично се повдига, но засега IATA предпочита да управлява наличните комбинации чрез рециклиране на неактивни кодове и избягване на конфликти.

Откъде идва абривиатурата LB за обозначаване на военните летища у наследство

Тя е комбинация от букви обозначаващи региона и името на страната, като L е свързано с региона на Южна Европа, а B с България. Интересното е, че тази абривиатура LB влиза и в ICAO кодовете на гражданските летища като например: LBSF – София, LBWN – Варна
LBIA – Безмер (военна авиобаза), LBPG – Граф Игнатиево (военна авиобаза).

 

Закритите военни авиобази – частица от българската авиоистория

 

И тук се докосваме до още една не по-малко интересна история на закритие военни летища у нас. Някои от най-емблематичните военни авиобази са:

Летище Божурище

Исторически дом на българската авиация.
Днес е индустриален парк – хангарите и пистите са заличени.

То е основано през 1897 г. като военно кавалерийско депо, но още през 1906 г. оттам се извършват първите полети с балон.
На 15 август 1915 г. излита първият български самолет, конструиран от Асен Йорданов.

Аеропланно училище: През 1915 г. е открито първото българско авиационно училище, обучило над 100 пилоти и механици по време на Първата световна война.

Самолетостроене: В Божурище се произвеждат самолетите от серията ДАР – гордостта на българската авиационна индустрия.
Затваряне: През 2005 г. летището е закрито и теренът е предоставен на частен индустриален парк, което предизвиква силна обществена реакция и критики от авиационната общност.

 

Авиобаза Равнец (LBBR)

Дом на най-модерните ни изтребители МиГ-29.
Закрита след 2000 г., инфраструктурата е разрушена, а самолетите – нарязани или преместени. Днес е символ на загубената мощ на българската авиация.

Авиобаза Габровница (LBMG)

Разположена до Монтана.
Известна с разположението си в стратегически район.
Днес е напълно изоставена, пистата е в лошо състояние.
Габровница е била стратегически важна – пазела е въздушния коридор към Дунав и Северозападна България.

Авиобаза Балчик (LBWB)

Частично използвана за граждански цели.
Понякога приема военни учения, но не е активна база.

Авиобаза Стара Загора

Била е важен център за изтребителна авиация.
Днес е напълно закрита, а теренът се използва частично за други цели.

 

Ако харесвате текстовете които публикувам, може да дарите известна сума по ваше желание по-долу или да напишете в коментар, кое е най-интересното летище на което сте попадали. Очаквайте скоро и специални авторски публикации в категорията премиум, достъпът до които ще е срещу скромните 4 лева или 2 евро на публикация.

 

Мартин Иванов
(по материали от интернет)