„Адажио за Мария“- плетеница между човешки съдби и етнически противоречия

Отдавна не бях пускал ревю за прочетена книга, но със своята комплексност и мащабно развитие на действието „Адажио за Мария“ на Георги Бърдаров ме изкуши да напиша няколко реда.
Това е роман, чието действие пренася читателя от бедното селце Райковче до космополитния Солун където Солунската митница подобно на свободата на Македония си остава неосъществената българска мечта, и от размирните градове на Европа до колоритните Рио де Жанейро и Монтевидео. В него са преплетени личните съдби на хора от различни етноси от Вангел и Андрея, до Мария, семейство Никифору Хосе и Мария Селесте, преминали през бурни времена- разделяни от конфликти като Балканските и двете световни войни. Единствената нишка която ги свързва е чистата и безгранична любов. Преминавайки през низ от препятствия, всеки от героите на този роман достига до собствената си Голгота за да разбере накрая, че нито предръсъдъците, нито конфликтите било то между отделни лица, или между различни общности могат да победят любовта. Въобще човешката съдба е в центъра на книгите на Бърдаров и според мен те са богато поле за бъдещи интерпретации на големия екран.

За автора

Георги Бърдаров е преподавател по социално- икономическа и специалист по етнически конфликти и заклет привърженик на „Левски“ и националния отбор на Уругвай. Именно заради любовта си към „небесносините“ Бърдаров включва в романа си и детайлен разказ, пресъздаващ „чудото от Маракана“, където през 1950 година гордите уругвайци побеждават надменните бразилци във финала на Световното първенство по футбол. Дебютния му роман е „Аз броя дните“, а сред книгите му са и сборникът с разкази „До последната минута“ посветен на любимата му игра футбулут и биографията на Ваня Дзаферович.