За мечтите и размислите на един млад животновъд

Понякога когато е на път човек среща необичайни хора , чиито истории си заслужават да бъдат разказани. Попадам на младо семейство на перона на гарата в Плевен. И в минутите на очакване на влака за София разбирам историята на един млад човек, избрал нелекото призвание да смени строителството в Германия с животновъдството у нас.

Покрай отминаващия празник на виното научавам, че с много ентусиазъм той отглежда 80 козички в плевенското село Байкал.

„Имам ги като хоби. Още докато работех в Германия си мечтаех , че ще се върна един ден и ще си взема малко кози. Аз не си падам много по градския живот, ама няма как. Трябва да се работи. Аз съм си тука роден, докато баща ми е от Долни Цибър“, разкрива историята си младия човек.

Върнал се в България след 15 години гурбет. Работил с баща си в Кьолн, където имал строителна фирма, но решили че им стигало вече, и поели по обратния път към дома. Там каквото спестил в пари, го вложил в стадото. А там наистина се работело здраво и за пари.

„Знаеш ли колко ми беше хубаво, като си ги изкарах днес. Тишина, спокойствие. Слушаш само звънците на козичките. Не ми трябва нито телефон , нито нищо. А те са умни, викаш ги и идват по тебе като кучета“, продължава разказа си с усмивка младия човек, докато ми показва видео клипче на стадото си на телефона.

Признава, че това му е само хоби. Даже не искал за сега да се регистрира като земеделски производител. Опитът в строителството му помогнал сам да си направи оборите от основи. И въпреки че е само хоби фермер, той си има ветеринар, до чиито услуги прибягва в случай на нужда.

„Оставил съм козичките на баща ми и за сега той повече се занимава с тях. Имам и един работник, който малко го мързи, ма какво да се прави. Не искам субсидии, аз искам да си гледам животните за удоволствие“, добавя той.

И продължава: „Хубава държава сме, ама тия дето ни управляват не са хубави хора. Не може така да се избиват животните“. казва младият фермер, напомняйки за случая във Велинград

„Следващата ми мечта е да си направя малк а мандра и да си произвеждам за себе сирене и кашкавал, защото сега ние ядем боклуци. Гледам в София един килограм козе сирене струва 28 евро“, добавя той .

Нямал достатъчно пасища и затова се спрял на козички. Има ги от различни породи- от френски алпийски през български млечни, и „ с дълги уши “ и „с дълъг косъм:“ както казва. Гледа малко земя , на която гледа царевица и люцерна за животните. Купува им храна. Само за тази година дал 1500 лева за десетина големи бали сено. Приятел му помага с техниката.

На фона на шума от задаващия се бърз влак пожелавам на моя събеседник успехи, и да продължи да следва мечтите си…