Лондонски записки на едно среднощно кафе
Не мога да видя нощен Лондон, но съдейки по ситуацията на летището,си го представям като един непрестанно туптящ организъм от човешки емоции и съдби. Фрашкано е с руснаци и всевъзможни източноевропейци . Повечето от пасажеритеса налягали по земята където сварят. На излизане от самолета се запознавам с Краси и неговата съпруга както галено и вика […]